tanq_mezeva (Таня Мезева)
1586 21230
19.12.2020 г., 8:41 ч.

Легенда за "Соколов зъб" 

  Поезия » Оди и поеми
1108 2 8

Част ІІІ

 

И в този миг той сякаш се събу̀дил

от сън дълбок, когато там видял

как младата девойка... като ху̀ни

съблѝчали, на бея да дарят.

А тя се дърпала, в сълзѝ обляна,

опѝтвала да скрие рамена̀,

но ризата щом паднала съдра̀на

открил се огнен белег на плътта.

Тогава скочил момъкът и сѐтно

замолил бея, нѐму да дадѐ

гяу̀рката със хубост ненаглѐдна,

в която уж оста̀ло му сърцѐ.

 

Дори не ча̀кал беят да я пусне

и гра̀бнал  ужасѐната  мома̀,

преметнал я на коня и препу̀снал

към Тѐтевен, към родната земя.

В гърди притискал малката сестрѝца

и с глас треперещ питал я смутѐн,

тя спомня ли си бра̀та свой.. затрѝти,

когото са отмъкнали във плен.

-Помня го! – припла̀кала му Рада.

Помня как... със брадвичка една

рамото ми без да ще проряза,

та бѐлегът си нося и сега̀.

Но взеха го осма̀нци за енѝчар,

къде сега е, никой го не знай,

все жа̀леше го мама и занѝчаше

към портата... до сѐтния си край.

 

-Туй аз съм, Радо! Аз Сокол съм, брат ти!

Че те познах, на Бог благодаря.

Кажѝ сега, при кой да те изпратя,

моминската ти чест за да спася?

-Не зная братко, нѝкого си нямам.

Умряха мама, тате, другите сестрѝ.

Самѝчка си останах на земята,

 сал леля ме прибра и израстѝ.

 

ІV част

 

Тога̀з на ко̀ня той юздѝ обтѐгнал

и бързо го повѐл към ро̀ден град,

а щом пред лѐлина си къща спрели,

Рада извисѝла глас познат.

-Лельо, отворѝ ни! Гост ти водя,

енѝчаря... изгубения брат,

който ме спаси по Божа воля

от бей Тусуна, без да сложи страх.

-Не бой се, лельо, по̀рти отворѝ ни,

че зло̀то идва, тук ще па̀да сеч.

Върви да кажеш бързо на махленци,

да бягат в планината надалѐч.

Щом туй дочула, лелята излязла,

целунала си сестрини чеда̀

и хукнала припряно,  да обажда

злоко̀бната на всички новина.

Тъй цяла нощ изнѝзвали се сенки

нагоре към скалисти висотѝ,

вървѐли и се молели те клети,

Го̀спода от смърт да ги спасѝ.

 

На съмнало Манол се щом завърнал

във лагера на кърджалии сам,

пред бей Тусун сна̀га на две прекършил

и спретнал най-голямата лъжа,

как пустата гяурка непоко̀рна

решила да избяга във града̀,

а той ядо̀сан с ятагана остър

съсякал ѝ красивата снага̀.

-Ти Рада забравѝ ! – отсякъл беят  -

а с о̀рдата си Манастѝрски дол

нападай, подпалѝ, та да не смѐят

гяурите да се спасят без бой.

Отказал му Манол, сърце не да̀ло

да па̀ли там, където взел е дъх,

скочил върху коня и пришпо̀рил

към най – високия и стръмен връх.

-Спри!  Преда̀й се – викали след него.

Но той не чувал. Яздел устремѐн.

Доволен, че упял е свято дело

да сто̀ри във последния си ден.

Със сѐтни сили скочил от скала̀та

с думите еднички на уста:

„Силен съм, щом мо̀га аз земята-

ро̀дната, от набез да спася!“.

 

Години много мѝнали, но още

тѐтевенци тачат този връх,

за смелостта на момъка тъй мощна,

нарекли го...  „Соколовия зъб.

 

Край

19.12.2020

 

© Таня Мезева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Безжичен, Скитница, Влади и Валка, благодаря ви за прочита и коментарите.
  • Невероятна си Танче!
  • Спира дъха и сърцето! Беше истинско удоволствие!
    Поздрав, Таня, за добре пресъздадената легенда!
  • Не съм чел другите - сега го видях. Но и това, което видях и прочетох, е великолепно и прекрасно написано. А използването на ударени срички, които са явно показани с ударения, много ми допадна. Браво! За кой ли път - но ти ги заслужаваш с тези прекрасни творби. Отивам да прочета останалите.
  • Благодаря ви за прочита и коментарите, Гоше, Ива и Деа! Приела съм го като мисия, да пресъздавам легендите в рими, точно за да съхраняваме народната памет.
  • Чудесно пресъсдадено! Браво, Танче!
  • Чудесно пресъздадено. Нека помним и никога не забравяме историята си.Много ми допадна този стил.
    Поздравявам те, Таня.☺
  • Силна легенда отекваща в сърцето.
    Поздравявам те.
Предложения
: ??:??