В мъгли забулен или пък огряван,
покрит със сняг или с открита гръд,
Мальовица - върхът и днес изправя
снага си насред Рила... с поглед твърд.

Легенда най-отдавнашна споделя,
как с името сдобил се е върхът.
На смел хайдутин го нарекли, Мальо,
известен куражлия на духа.

Родил се Мальо в село неголямо
край Искърското китно дефиле,
и въпреки си името презряно,
юнак израсло малкото момче.
Овчар той станал, също кавалджия,
омаен за мнозина музикант,
засвирел ли, се случвало магия
и хората примирали в захлас.
Тъй влюбила се в него и Босилка,
най-гиздавата в този край мома,
във песните му - лековити билки,
що сторили в сърце ѝ чудеса.
И момъкът от хубост обладан ѝ ,
открито си предложил любовта,
поискал я, невеста да му стане,
но рекла тя: „Да дойде есента!“
Приел юнакът сго̀ворно, смирено,
изчакал първо жълтите листа,
но щом се върнал в` време спазарено,
от либето му... нямало следа.

Що станало ли? Хората от село
разказали му, как Емин паша
дошъл с войска, бунтари да смирява,
но мярнал там Босилка за беда.
Видял я и пленен от красотата,
„В харема ми – й казал – ще блестиш!“
Отвлякъл я, без право на отплата.
Не го смилили момини сълзи.

Щом чул това, сърцето му се свило,
гняв изпълнил Мальови гърди.
Решил, да действа смело, справедливо,
за либето си с чест да отмъсти.

Събрал си чета малка от смелчаци,
и в Рила ги повел за мъст готов,
а после бейове, паши из пущинаци
гинели под острия му нож.
Тъй станал Малъо истински хайдутин,
страшилище за отоманци зли,
но в българите вярата пробудил
за идващите по-честити дни.

Но както и до днес се получава,
предател се намерил. Четник Спас
подучен от пашата, го подмамил
Босилка да спасят в среднощен час.
И воден от желание по нея,
от мисли по моминска чистота,
повярвал на другаря си, злодея,
та спуснали се двама към града.
Заглъхнала гората притаена
в предчувствие за идващото зло,
дори реката спряла възмутена
в брега си, да не дири брод.
И както си вървели в тъмнината,
се чуло гръм и вражески куршум
пронизал право Мальо, а пашата
ръце потрил след злостния зулум.
С простреляни гърди юнакът паднал
в поляната обагрена от кръв,
но погледът му жаден, в планината
вперен бил... към скалния й връх.

Така забулен или пък огряван,
покрит със сняг или с открита гръд,
върхът Мальовица до днес възпява
смъртта юначна на хайдутин твърд.