ЛЕКА НОЩ!
На Залез слънцето преваля...
И бърза есенната нощ!
Денят седлото бавно сваля...
Светът си казва: - "Лека нощ!"
Аз като пътник се завръщам...
От Времето съм уморен...
Напразно търся родна къща,
а и отминалия вече Ден!...
Но Вечерта за миг не спира!
Все бърза есенната Нощ!
Денят на кладата умира.
И пак ни казва: "Лека нощ!"
© Христо Славов Всички права запазени