Лека нощ и тази нощ, Луна.
Утрото е близо, а не спиш.
Сенките ще се изнижат
през клепачите – вода през сито.
Стръмното е пропаст и летеж.
Стига бримки, плетката е проста –
глътчица озон след колендро.
Шеметно се спуска и издига
с плач и смях виенско колело.
Лека и до утре, щом ме искаш.
Тук ще бъда, както съм сега.
До прашинка всичко ще изчистя,
бяла да ме осветиш с тъга.
© Христина Комаревска Всички права запазени