argonyk (Димитър Никифоров)
336 1306
16.10.2014 г., 18:33 ч.

Леко ретро 

  Поезия
797 1 11

Не зная сам какво да ти разкажа,
но няма нищичко сега да скрия -
цигарите не мога да откажа
и не замръквам вкъщи без ракия.


Понякога подреждам думи прости,
но винаги с любов за теб подбрани.
Върти се в танц моливът ми подострен
в релефа на мазолестите длани.

 

Рисувам върху бялата хартия
очите ти като маслини южни.
Отпивам от проклетата ракия
и в рими казвам, колко си ми нужна.

 

Защото този свят е много празен,
когато с тишината го споделяш...
И всеки стих е само вик разказан
в следобеда на моята неделя.

 

Под някой стар часовник с петолъчка,
когато пак се срещнем - леко ретро,
аз ще целуна мъничката бръчка,
гравирана изящно над нослето...

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??