ЛЕКО ТРЕЗВЕН
Седя на бордюра със третата бира,
а Варна край мен се прибира да спи.
И лятото нейде без мен абдикира –
в съня ми дори не дъхти на липи.
Жените надянаха черни блузони.
И всякоя летните рокли ската.
И псето ми кучките в парка подгони
под бавните жълти вихрулки листа.
Ченгето попита: – Защо си самичък?
Не ти ли вони от казана с боклук?
Пък аз си живея – по-сам и от птичък, ...