Спомняш ли си, лельо, дните, когато още бях мънѝчка,
гледах те в захлас как се гримираш и гласиш,
на разходки ме водеше, дори и да не бях толкова добричка,
и в работа те гледах как работиш и кроиш.
Ти за мен не беше просто леля,
беше втора майка ти за мене,
обичах с тебе да се смея,
обичах да съм с тебе всеки ден.
Сега сякаш нищо не се е променило -
ти все сияеш, както и преди,
дори понякога да си леко унила,
дори често отвътре да те боли, ...