Спомняш ли си, лельо, дните, когато още бях мънѝчка,
гледах те в захлас как се гримираш и гласиш,
на разходки ме водеше, дори и да не бях толкова добричка,
и в работа те гледах как работиш и кроиш.
 

Ти за мен не беше просто леля,
беше втора майка ти за мене,
обичах с тебе да се смея,
обичах да съм с тебе всеки ден.
 

Сега сякаш нищо не се е променило - 
ти все сияеш, както и преди,
дори понякога да си леко унила,
дори често отвътре да те боли,
не губиш блясъка във своите очи.
 

Лельо, не губи вътре в тебе детето,
не му подкастряй малките крила.
Пази си нежността в сърцето -
тя е най-ценна на света.
 

С теб ми е най-сладко кафето
и ненужна ни е захарта,
защото твоята тайна рецепта
е капчица любов и доброта.
 

При теб намирам винаги утеха и любов,
защото все подготвена си със милувки,
ти си спасението от живота суров -
лельо, най-хубаво е в твоите прегръдки!

2019г.