В новините прочетох:
човек полетял от балкона.
В небитието
потърсил покой...
Вместо лъч в небосклона,
на бетона размазан
лежи жалък труп
на печален герой.
Неразбран, недоказан
с монолог неизказан.
Трагичен житейски завой.
Бил отличен студент,
страстен футболен фен.
Бил красавец-левент,
но от света озлобен,
като тебе и мен.
Пиел уиски със лед,
слушал хард рок в захлас
пак досущ като нас.
Благодетел редовен,
хранел котките в двора.
И така ден след ден,
до момента съдбовен,
когато направил
фаталния скок
от балкона
в съседния блок.
Може би съм го срещал?
На трамвайната спирка
в мъглив зимен ден...
Или пък в магазина
да плаща пред мен?
Дали не съм го виждал
да минава насам?
Това са само догадки,
всъщност не знам...
От възторг до печал,
от успех до провал
пътят е кратък –
няколко крачки.
Въпрос на посока.
Може да литнеш
високо, високо,
или да пропаднеш
в бездна дълбока.
Труден избор, загадка...
И няма рецепти
във вълшебна тетрадка.
© Веселин Данчев Всички права запазени