Колко лесно е,
правиш една последна крачка,
само миг на страх
и послеРай.
Политаш към бездната,
около теб като сатен
се стелят спомени,
безброй ярки звезди
следят последния ти полет.
А колко лесно е,
но как да се сбогуваш,
как да изоставиш толкова
несвършени дела.
Дали ще ти прости света,
че си отминал,
без да му дадеш
парче от своята душа.
© Галя Георгиева Всички права запазени