Бленуван път чертаят ми звездите
в планински склон, над сипея ронлив
и моят дух, на хубост ненаситен,
кръжи с орли, с годините по-жив.
Кръжи над Тракия и над морето,
от бряг висок във залеза блести,
а после ме завръща във селцето
където първи път се извиси.
Над козите пътеки и чукари
лети духът, от плът избегнал плен.
Където и смъртта да ме завари –
последното звено ще скъса с мен!
© Иван Христов Всички права запазени
Великолепно, вълнуващо стихотворение!
Дори вдъхновява.
Адмирации!!!
А сега приеми и поетичния ми коментар:
***********
Врачанският балкан е с дух хайдушки,
а в планинските потоци, сърцето е във плен.
Високо в небето слънцето припича,
а безкрайността в любов се врича.
Кръжи в синевата орел самотен
и крясък нарушава самотата.
По горските пътеки тихо преминава
кошута нежна, но горделива.
Врачанският балкан
е с дух несъкрушим.