Денят е тежък и светъл
като кошница с грозде,
песенен и многоделен,
като вятър сред облаци.
Аз се губя във него,
в топлите му ръце.
Няма време и лудо
бие мойто сърце.
Зад къпини наднича
във вълшебна гора.
Може би някой обича
и му казва: "ела"!
Лято е, всичко изпило,
всяка болка в света.
Някой нарече ме: "мила"
и нарисува деня.
© Вяра Дамянова Всички права запазени