Светкавица раздра небето.
Гърми, и светка, и вали.
От тези, малките парчета
потекоха порой сълзи…
Дали ще бъде утре синьо
небето скъсано – дали…
Светкавицата ще отмине,
ще спре и страшно да гърми.
За нас добре – разхлади ни,
природата се съживи.
Закърпено небето синьо,
отново цяло ще блести!
И лятото – то пак ще светне,
ще парят слънчеви лъчи.
Окъпано и нежно цвете
помилвай с твоите очи.
© Ани Иванова Всички права запазени