Бляскат дърветата, свели стебла,
окъпани след летния дъжд.
Врагът е зад хълма и стяга войска,
да приключи с нас отведнъж.
Рият конете припряно земята,
дрънкат брони, поклаща се меч.
Миг преди двата враждуващи свята
да се впуснат в последната кървава сеч.
А дъждът е излъскал полето,
всяка тревичка е стрък изумруд.
В яростен бяг ще хукнат конете,
водени сякаш от демон най-луд. ...