Бляскат дърветата, свели стебла,
окъпани след летния дъжд.
Врагът е зад хълма и стяга войска,
да приключи с нас отведнъж.
Рият конете припряно земята,
дрънкат брони, поклаща се меч.
Миг преди двата враждуващи свята
да се впуснат в последната кървава сеч.
А дъждът е излъскал полето,
всяка тревичка е стрък изумруд.
В яростен бяг ще хукнат конете,
водени сякаш от демон най-луд.
Мъже на честта ще паднат посечени,
стрели ще се впиват в сребристите брони,
дъждовните струйки ще тичат обречени
по лица, по тела, по очите затворени...
Капките, сбрани в прозрачен саван,
ще се спуснат върху воини смели,
щом се свърши безумната бран,
душите ще литнат в одежди най-бели.
Врагът е зад хълма и стяга войска,
да приключи с нас отведнъж.
А колко е приказна тази земя,
окъпана след летния дъжд...
Кирил Палачоров, Бургас
© Кирил Ганчев Всички права запазени