Две облачета - спрели - се целуват във небето
и, като две къдели, висват точно над дерето.
А слънчев лъч ги гали, като с тъничко вретено...
И преждата събрали в утрото ни позлатено,
те тънки нишки сеят над полето и житата.
И ризките си веят над горите и блатата.
Пак този ден пореден ляга под звезди небесни,
а в хоризонта бледен чуват се и птичи песни.
Денят потегля вече все към залеза вечерен.
Луната пък предрече дъжд приятен и доверен.
Притихнаха горите,залюляха се тревите...
И капките - стрелите, си оставиха следите. ...