Накуцва денят, като прегърбен кон
по пътека обрасла в треволяци,
пръхти и издува устни във стон,
свирепо полазван от паяци.
Вече загърби дълбоки въздишки,
срещи спонтанни, като порой,
обещания нежни, заръки предишни,
в огнено топъл и зноен покой.
Нощта разголва съблазни и ласки,
безспирен поток от любови вали,
и нежни шепоти в близките храсти
омайват жадни за обич души. ...