Ти - Можеш ли да летиш?!
Като птица, както птиците го правят?!
Да опреш крила в небосвода, да видиш света отгоре.
Носейки се из необятния хоризонт...
Аз - Искам крила!
А, Ти - Ти ще се държиш за мен, когато летя.
Тогава ще видиш най-красивия изгрев отблизо.
Небето е границата...
Сега затвори очи и се облегни на студената стена.
Хвани ме за ръката и се отпусни, носейки се все по-нависоко.
Колко е красиво...
Дори да продължи само миг.
Аз летя!
Ти видя ли това?!
© Даниела Скачкова Всички права запазени