Левски
Твоето име днес е светиня
за целия български род.
Твоите слова биле са, магия,
за светла съдба е бил твоят зов.
Лицето ти било е като икона,
с руси коси и сини очи.
Душата ти била е честна и нежна,
изпълнен си бил със мечти.
Бил си човек като всички други,
но много различен от тях.
За народа си искал да няма сълзи,
да няма робия и страх.
Където си стъпвал, следа си оставял
с прости и кратки слова.
Народът измъчен на теб се осланял
за своята трудна съдба.
Бродил си ти из горски дъбрави
без сън, без покой и без дом.
Гори и поля, села и паланки
разбуждал си с огън и плам.
И тази надежда, що е горяла
в твоето смело сърце -
властта озверяла, от страх подивяла,
желае лъвът да умре.
Теб страшен комита врагът те нарича,
издирва те в твойта страна
и българин Юда тебе обрича,
продава той свойта душа.
За тебе ридае народът ти свиден,
пред твойто свещено бесило.
С твоята жертва и вяра, и спомен,
достигна безсмъртие свидно.
© Пепа Райчева Всички права запазени
Поздрав!