Лицето и душата ми

27.01.2011 г., 11:47 ч.

Поезия » Друга

764 0 4

Лицето ми - усмихнат Арлекин,

а пък душата - кучета я яли.

Не вижда никой в погледа ми син

какви тайфуни страстно са вилняли.

Красива маска слагам пред света.

Заключвам зад ключалки свойта същност.

Ключа захвърлям. С женска суета

преструвам се, че съм напълно друга всъщност.

Не позволявам да се разберат

ни фините извивки на сърцето,

ни чувствата потайни. И със свят печат

докоснала съм мястото, където

се крие истинското мое АЗ.

То защитено е от злоба и омраза.

Любов ако ме връхлети в незнаен час,

от себе си на светло ще изляза.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

tanyavd (Татяна Борисова)

2011-01-27T17:25:11+02:00

Харесах много! Поздрав и от мен!
esfir (Есфир Асфар)

2011-01-27T17:17:14+02:00

Много хубаво!
anahid (Анахид Чальовска)

2011-01-27T16:44:33+02:00

Да! Харесва ми философията тук. Хубава постройка. Поздрав
arina-rus (Арина)

2011-01-27T12:00:03+02:00

Не можем да се защитим от злобата и омразата! Не знам дори, дали и любовта е по-силно чувство от тях. Тя прави хората щастливи, но и уязвими... Лицето - не, но очите са огледало на душата. Поздрав за стиха, Нинче!