Отново в началото стоя
след всичко направено,
наново бъдещето кроя –
с минало незабравено.
Винаги е трудно началото,
но постепенно се адаптира,
защото спрем ли стъпалото
и тялото наскоро умира.
За сбъдване на всички мечти
трябва да продължим напред,
затова със затворени очи –
към мечтания личен портрет.
© Никица Христов Всички права запазени