anonimapokrifoff (Аноним)
73 95
1.10.2009 г., 23:25 ч.

Лична география 

  Поезия » Друга
754 0 8

Тъмнее ми, мамо. Ще можеш ли да ми простиш?

Денят се търкулва, сълза от небесни клепачи.

И няма да видя тайгата, да стигна Иртиш,

да бродя в обраслите с дъб кестеняв Апалачи.

Незнаен за мен ще остане зелен Юкатан,

прегърнал духа вкаменен на мистичните маи.

Сребрее в сърцето ми пътят, от мен не вървян,

изкачва  възторжено Божия трон Хималаи.

Сънувам дъха на коило и степни коне.

Как искам да мина през топлия Тропик на рака:

добрата вълна ще излезе да ме отнесе

до тиха лагуна – блаженият остров ме чака.

 

Щастливият миг е разцъфнала в дъжд орхидея.

Когато мечтая, усещам, че още живея.

 

© Аноним Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??