Тъмното не познава сега и после.
Паякът приспива млечен път и комети.
За онзи сън с ангели и цъфнал дрян.
За Коледната къща с канелен аромат.
За онзи венец на вратата и бляскав
лунен прах.
За стиховете разпилени и мастилен
валс.
За панделките по косата на луната-
и залезите с вишнев цвят.
Избродирай ми зимен шал и запей
онази януарска песен. ...