На Георги
Завинаги ще гониш през пустинята
останките от счупеното щастие,
а вечер ще се взираш в необятното.
В лилавото на своето проклятие.
Ще искаш да си тръгнеш, ще се молиш,
но после пак и пак ще се завръщаш,
но не назад и не към твойте спомени -
в лилавото на спалнята ти вкъщи.
И пак ще бягаш, после ще се връщаш,
ще искаш още друг живот, със друга,
но вечно сам ще си, завинаги ще бъдеш ...