Понякога чертата на живота
изглежда права и изпъната така,
че тръгнем ли към себе си ще стигнем
кажи-речи веднага и сега.
Така е, да! Ала погледната от ляво
или от дясно, за коректност на това
дори погледнато във чисто огледало
се забелязва в нея кривина.
За туй понякога летиме към звездите
Или пропадаме надолу, в тъмнина.
Ала човек не е пасивен злител -
за него има ангелски крила.
И за това, не ме съдете строго!
И не търсете в мене само слабост и вина.
Сега натрупвам опит и раста.
Простете ме, ако ви наранявам много!
Дарете ме със Свобода и Радоста -
по Пътя си до Вас да повървя.
© Ангел Милев Всички права запазени