бялатишина
136 124
23.06.2017 г., 19:54 ч.

Липса 

  Поезия » Друга
469 1 11

Да беше болка, остра като нож. 
Да беше рана от жестока дума. 
Едно с отрова писано писмо. 
Да беше даже хубостта на друга! 

 

А то е плач от сива празнота. 
Как губи се душата ми във глухото. 
Без вест, умирам дълго през нощта. 
Защо съм жива, щом настъпи утрото? 

 

Не ни е забранено да сме заедно. 
Но лабиринт е пътят помежду ни. 
Най-страшното познато ми страдание:
без рани да кървя в напразна лудост. 

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Понякога така се случва...
    ето ти поздрав -
    https://www.youtube.com/watch?v=DbOz0kakWhc
  • Благодаря ви! И вие ме докосвате.
  • Права е, Ели. Докосва. Поздравления за творбата!
  • Много красиво! Поздрави, Яна!
  • Много ми хареса!
  • А може би ние се шегуваме с нея, защото не вярваме в невъзможното. Или по-точно, вярваме и в невъзможното.
  • Именно, Яна! Особено за поетите си е мана небесна )))
  • Какво по-вълнуващо от невъзможното.
  • За невъзможната любов – искрено и вълнуващо!
    И ще докосне много сърца...
  • Много е красиво, мила! Дано ти е олекнало, като си изляла страданието в стихове!
  • И отсега нататък всеки миг е доживотна присъда... Дишаш, но не съществуваш. Някои хора просто не е писано да се съберат. Дано да не е случая...
Предложения
: ??:??