Липсваш ми, защото не мога да скрия сълзите си, всеки път щом си спомня за тебе,
Ти бе моят смисъл на дните ми, лъч светлина и небе...
Липсваш ми, защото без теб да се усмихвам забравих, отвътре изтръпнах, боли ме...
Не мога и миг да издържам, ела и при тебе вземи ме...
Липсваш ми, защото от твоята липса не мога да дишам и дъх да поема,
За мене ти в смисъл в живота превърна се - моя сърдечна емблема...
Липсваш ми, защото в съня ми само твоят образ виждам и името ти единстено сричам,
В сърцето буен огън пак гори ме, защото още те обичам...
Липсваш ми, защото за мене очите ти сини, блещукащи, са двечки звезди в небосвода...
Заключена със сто катинара за други душата ми е, за тебе само отворен е входа!
Ти единствен към нея ключа в ръцете свои държиш и като маг я владееш,
Но от това недей се опитва да бързаш да се възгордееш... ...