Лиричен коктейл

1.

... И разбрах, до болка ясно,

цял Живот съм търсил теб,

но съм се въртял  ужасно

глупаво: назад-напред!

Като кон във минна шахта

ослепях без светлина...

И какъв ли сторих грях та

Дяволът ме пожела?..

... А сега, дали пък сили

ще ми стигнат занапред

да те любя?.. Боже мили,

цял Живот съм търсил теб!..

2.

Сънувах непознат небесен свод-

там толкова звездите бяха много,

но спомнила си своя произход

една от тях превърна се във огън...

Опитах с поглед да я проследя,

но тя красиво удълба следата,

в която метеорно изгоря

преди да се докосне до Земята...

3.

Когато восъчно подгъна,

обезверен и неразбран,

крака и в думи зли се спъна

и от омраза съм пиян,

когато в мене залинеят

и мислите ми, и Духъг,

а стъпките ми натежеят,

макар да е далеч Върхът:

ръка към тебе ще протегна,

а ти я просто поеми

и след това като в легенда

ще минем земните си дни...

4.

... И все ще мисля, че е сън!..

Ще се събудя, ще те няма!..

И само клоните отвън

в прозорците ще чукат нямо...

Не е ли Любовта мираж

от жаждата ми ненаситна

и ще изчезне изведнъж

ако поискам да те пипна?!..

5.

О не е ли много страшно,

че възможно бе, нали,

в други дни (така ужасно!)

да живеем посами...

И какво, какво тогава

би останало от нас:

малко разпиляна плява

от от изсъхналата Страст!..

6.

А бяхме и двама пияни

и двамата бяхме без ум,

когато Страстта ни покани

да тръгнем по нейният друм...

Възможно е да изтрезнеем

и дори да се разделим,

ала скътано Нещо от нея,

о моля те, нека спасим!..

7.

Щом затворя очи в океан от лъчи

аз дочувам тържествени химни,

с разноцветни искри хоризонта гори

и пилее сияния димни...

И се пуква зора след красива игра:

на огньове играта неземна...

... Щом затворя очи и те виждам в лъчи

да се къпеш в зората вълшебна...

8.

Мисълта за теб понеже

кара ме да тръпна,

грабва ме и ме разнежва

със надежда смътна-

то така ми е приятно

мислейки за тебе,

че мълвя слова невнятни

като на молебен!..

9.

От цялото огромно Щастие

 на хората дарено,

аз искам мъничко участие

единствено за мене!

Една Любов, едно Мечтание,

една Душа, с която

да разделя едно Мълчание

във Залез с много злато!..

Не искам много, но с желание

да бъде само мое:

шумът от твоето дихание

с уханието свое...

10.

Макар далечна, но звезда

във земната ми епопея,

бъди добра, бъди Съдба

предречена да изживея!..

С предчувствие за ден да спреш,

дори да си в нощта родена:

бъди си ти каквато щеш,

но само да си споделена...

11.

Искам да бъде красива

тая Любов, дето днес

медена жажда разлива

със елегантен финес!..

И като чудна легенда...

тя да остане след нас:

и недопита, и медена,

и с ненаситена Страст!..

12.

... И мисля все за тая моя

Любов объркана: дали

като звезда от звездоброя

ще полети и изгори,

че в пътя дълъг към Земята

дори звездите са сами

и тях разпалва оня Вятър

от някогашните ни дни...

13.

... Но, аз не съм хибрид безполов

и затова сега не крия:

влече ме тялото ти голо

със животворната Магия,

оная дето е пренесла

и двама ни през вековете

и сплела във игра прекрасна

телата ни със духовете!..

д-р Коста Качев