7.10.2009 г., 12:13 ч.

Лист 

  Поезия » Друга
768 0 3

И ето, пак при теб се спирам,
мой верен и покорен лист.
И мислите пред тебе си изливам,
за да видя как оставаш чист.

Изцапах те с мастило бледо,
а аз свалих от мене тежестта.

Непокорна бях
и след това самотна,
искрена
и пак последва самота.
Вглъбена в себе си открих обаче,
че самотата я рисувам аз.

И ето пак при теб се спирам - 
да те изцапам пак с безмислени слова,
за да изтрия самотата
и да заспя с отпусната глава.

Но някакси, повярвай ми,
не става леко,
като пиша на безбройните листа -
събуждам се,
ограбена в съня си
и питам се ''Коя съм аз?''

Опитвам се,
наистина,
повярвай,
опитах се да бъда нежна и добра,
но как, кажи ми, да избягам,
от вътрешната самота?

© Оксана Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Трудно ми е да повярвам че горните редове са писани от начинаещ. Или може би начинаещ в Откровения? Определено римите не за пръв път изказват чуствата ти. И изцапаните листи едва ли са един или два. Продължавай в същия дух - този начин на изразяване определено идва от онова дълбоко място, което поетите наричат ДУША.
  • Мерси, тотално начинаеща, ама реших да пробвам, очаквам повечко коментари като за начинаещ
  • хубав. добре дошла!
Предложения
: ??:??