Тези жълти черничеви лѝсти
в късна есен до наш'та врата.
Тихо капят - мъниста златисти
и постилат килим пред дома.
Бурен вятър сърдито ги гони,
разпилява на всички страни.
Дъжд нечакан сънливо се рони
и вали, и вали, и вали...
Тези златни черничеви лѝсти
в късна есен над родна земя.
Тихо капят в моите мисли
и ме водят натам, към дома.