16.04.2018 г., 14:06 ч.

Лодка 

  Поезия » Философска
422 1 1

Моя лодка със счупена мачта,

със окъсани стари платна,

не сънувай далечни пристанища –

една неоткрита земя.

 

Не сънувай тропични морета

и един неуморен маяк,

който винаги в път да те води,

да те връща на родния бряг.

 

Забрави за подводните рифове,

грубо удряли твойто лице,

от които и белези носиш,

и пробойни в самото сърце.

 

...Остани си самотна на кея

със отпуснати стари платна.

Утешително да те люлее,

една уморена вълна...

© Мария Марковска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??