В минути блажено дихание
да почувстваш неистова ярост и страх
и в мисли за минало - към страст
да утихнеш - в мисъл за грях.
Чрез толкова много несгоди
достигнал до лъч светлина.
Единствена, но и забравена -
смисъл и дума - "жена".
Обгърната в бяло и меко,
покрита от пух, лекота.
И някак често засенчвана мисъл,
логически дума - "жена".
Тайно прикрила усмивката,
една мисъл над нея лежи.
Но колко трудно намира се логика
в нещо нелогично почти.
Но когато погледаш: красива, изискана -
една нелогична мисъл много логично звучи.
14.09.2011
© Красимира Баротева Всички права запазени