svetlamila (Светла)
65 151
10.03.2013 г., 21:13 ч.

Локум 

  Поезия » Друга
951 0 3

Има и такава тишина, полегнала
върху пухен дюшек, със златна кожа,
буба копринена,
справедлива, внушаваща истини,
тишина, която без да иска ще те превърне
в Нещо.
Има и такава самота,
флегма някаква, изпила всичката
размътена вода,
с подут глезен,
с осанка на доберман, облечена в ливрея.
Има и такава любов,
фанатизирана,
обременена с мъчнотии,
преяла с компликации,
весела и дяволита мирянка.
Очите ù не са очи, а дупки

и в дупките - локум.

© Светла Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Разтегливо-сладка любов. През колко метаморфози я прекара докато и докараш вкуса.
  • Много интересна трактовка на любовта.
    Привет!
  • Оригинално! Допадна ми!
Предложения
: ??:??