Ловецът
Той беше сред ловците първи,
стрелец безгрешен и изкусен.
Навързъл дивечът на върви
вървеше през чукари, урви.
Без жалост стреляше по птици
със своята двуцевка пушка.
Зад храсти дебнеше лисици,
елен държеше там на мушка.
Той бе суров ловец и страшен,
с' сърце от камък и от лед.
От блатото до пътя прашен
прочут, в гората и навред.
Веднъж на горската пътека,
подгонена от ловна врява.
Пред него спря една сърна,
пред него, който не прощава.
Кафява с белички петна,
трепереща, глава извила.
В очите ѝ видя сълза...
Да стреля не намери сила!
Една сълза в нечакан ден,
сълза в обречени очи!
Разчупи камъкът студен,
сърцето ледно разтопи!
© Хари Спасов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря,Влади!
-
Благодаря Исмаиле,Пепи,Меги!
-
Много ми хареса тази история, Хари!
-
И аз имах един подобен случай: Преди години, пътувайки за Триград ( зимата, срещу Нова година) с още четири коли ( приятели), пред първата кола от дерето вдясно, изкочи сърна на около 50 метра и шофьора спря. Сърната беше подплашена и си личеше, че бяга от нещо, бе запъхтяна...за миг спря, погледна ни и започна да се изкачва по хълма вляво, но беше много уморена и се свлече, опита пак и бавно се закатери. Шофьорът в първата кола (ние бяхме втора), знаейки че в третата има заклет ловец, умишлено спря така, че тези отзад да не могат да го изпреварят или да видят какво става и успя да ѝ спечели време. Много бях доволна, а заклетия ловец като разбра (макар и късно), веднага извади пушката от багажника и се прицели, но беше вече късно...Шокирах се колко се ядоса и известно време бе сърдит на първия шофьор...Браво, Хари!
-
Погледът на сърната е толкова мил, и толкова молещ за пощада, че от камък да си, ще се смилиш над нея! Срещал съм го! Поздравления, Хари!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
