Едни ги свърши, други – обеща
когато се прощаваше с нощта.
Живееш – като всички – от и до
на времето в удобното гнездо.
Превръщаш дните си в едно тире,
до вчера – сякаш беше по-добре,
но как гризе те и те мъчи мисълта,
че утрото – по-мъдро е от вечерта…
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
на времето в удобното гнездо."
Много точно попадение и всеки би познал онази част от себе си! Пак прочетох с кеф!