Старата риза облякох
и от черна магия излязох.
Полетях към небесата
на мечтите със крилата.
В уеб-страница "блокирах"
с непознат се заприказвах.
Белята си навлякох
и на червено пресякох.
Черен ден с мечти на куб
трябва да свърши до тук.
Защото човекът е в смут,
когато денят му е луд.
© Юлия Работова Всички права запазени