През зимата - ходя по потник.
Да всявам по улици смут!
С нахлупена шапка - идиотка,
приличам на истински луд!
Пътувам, така - и в метрото.
Под потника викам: - Ура!
Внезапно - оглеждам бельото
на млада, красива жена!
Опипвам, дори - две бабета!
Трябва да стане скандал!
Да дойде - отряд от ченгета,
за да ме вкарат в чувал!
Така, аз ще стъпя в Курило!
В барака с желязна врата.
Там с лекарка - млада и мила
ще почна забавна игра.
Там, аз ще си имам - закуска,
вечеря и постен обяд.
На двора, дори ще ме пускат.
И няма да пукам от глад!
Ще пия - таблетки със шепи,
и някакъв наш витамин.
Ще правят с мен тъпи анкети
доценти закусили с джин.
Така - ще преминат - сезони
на глад и на кучешки студ.
Че иначе - трябва - в кашони
да спя, като истински луд!
Аз вече - загубих представа -
какво е да имам свой дом.
В нормалната, наша държава,
в Курило си имам подслон!
Банкерите - взеха ми всичко:
квартира, кола и пари!
А мацката - дето обичах
си тръгна от мен на зори!
Опитах - да плувам в блатата.
Изпих много бъчви вермут.
Но нещо ми щракна в главата,
и взех да се правя на луд!
Така, аз облякох жълт потник.
През лятото имам кашон.
А с шапката - доста идиотска,
зимата търся пансион!
Вдъхновено от Дени, която ме набеди,
че съм луд! 😀
Юри
Йовев
Октомври
2020 г.
© Yuri Yovev Всички права запазени
Само филми за луди взеха да ми се въртят в главата, много са! 😊
Иржи, с твойта история се сетих за “Топло” Там - изкараха майсторите от затвора да направят парното в един блок, а на тяхно място в килиите влязоха професор, журналист и още
един - не зам какъв беше... 😀