...Луда...
(Посветено на Б. )
Избухвам в рой сълзи,
избухвам в порой от динамити!
Знам, че си свикнал да си
ме представяш в друга фасада,
точно като твоята...!
Избухвам в безброй руини,
избухвам в вулкан от ледници!
Знам, че си забравил какво е да си
верен дори на твоето себе си
и за мен какво остава...?!
Избухвам в приглушени викове,
избухвам в непрекъснато късащи се парчета!...
Знам също така, че за мен би
прекосил всички морета,
би дал животите си
заради вечната обич в душата...!
Избухвам в невиждани досега светкавици,
избухвам в пропаст от раните и мъката!...
Знам също така, че никога няма да си
дадем възможността, която имахме преди
и нищо няма да е като преди, нямаме тази силата...!
Избухвам в тъмнината на космоса,
избухвам в самотата на несподелената подкрепа!
Знам, че никога не е късно за обичта свята,
но животът е влак и все изпускаме спирката
в която далеч е глупостта ни и гордостта...!
Избухвам в кристали от диаманти,
избухвам в сърцето си заради иглите и бодлите!
Знам, че точно сега искам замалко да се отделя от този болка
и да потъна сама в истината,
в истината, която ще освети пътищата ни все някога...!
Толкова много мразя тази тъмнина,
която ни разделя, с която не се разбираме...
Кажи ми, толкова ли съм луда,
че ти вече не вярваш в същността ми,
че не вярваш в отражението
на твоята душа, преродена в моята...
Кажи ми, толкова ли съм луда,
че ти не можеш да приемеш искреността,
която ти давам, която само моя не е...
И с моята лудост толкова ли
болка ти причиних, че все аз съм виновна...!
Кажи ми! Кажи ми! Кажи ми! Толкова ли съм луда,
че само на мен не вярваш ти, че вярваш на другите единствено...
Избухвам в рой сълзи,
избухвам в порой от динамите!
Знам, че те обичам, толкова, толкова много че
самата аз дори не знам колко и че луда ще умра...!
Избухвам в безброй руини,
избухвам в вулкан от ледници!
Знам я болката, всеки път да те чувствам по-далече...
и студът който чувствам навсякъде в себе си заради това
е толкова черен и толкова жесток, колкото безброй разбити сърца...!
Да, така е! Луда съм! Луда съм!
Луда съм! Луда!!! Луда!!! Луда!!!
Изправям се пред твоята истина!
Но ти кога ли ще се изправиш пред моята...?
Кажи ми! Кажи ми! Кажи ми!
Толкова ли съм луда,
че изразявам себе си,
че плача грешките и радостите си...!
Кажи ми! Кажи ми! Кажи ми!
Толкова ли съм луда,
че проявявам смелостта и ценносттта,
която ти забравил си...
Кажи ми! Кажи ми! Кажи ми!
Толкова ли съм луда,
че не можеш да ми покажеш своята
безусловност ангелска...
Ако е така...!!! Луда съм! Луда съм!
Луда съм! Луда!!! Луда!!! Луда!!!
Някой близък ден представям си те
весел и щастлив отново...
но точно днес, точно днес... обичта ни
безкрайна на нас се смее...
Смее ни се със пълен глас, като
картина на Ван Гог... Разбираш ли?!
Смее ни се!!! Докато една тъжна и бяла роза,
изостанала в градината
плаче за нас, като че ли сме откъснати макове
и като че ли сме загубени...
И да така е! Луда съм! Луда съм!
Луда съм! Луда!!! - Вярвам, че не сме загубени!
Вярвам, че обичта ни ще победи всичко,
но просто не сега, защото съм луда...!!!
© Лили Вълчева Всички права запазени