Patrizzia (Надежда Ангелова)
2195 18444
11.09.2024 г., 22:43 ч.  

Лудата в мен 

  Поезия » Философска
79 1 5

Ето, по зъбера, или по сипея
боса вървя, бързам, пея си даже.
А любовта ми, животе, не пипай я,
лапите долу! Съвсем маловажен,

 

ти си без нея. Живуркане в сивото,
не е за мен. Аз летя и над бездни.
Пустото в празно с тъгата преливате,
аз се окичвам със стихове звездни.

 

Стигам до там откъдето високото,
дребните хорица стряска и плаши.
После надолу ги води посоката,
блъскат се в стадото наши и ваши.

 

Нито съм вашата, нито съм тяхната,
вятър косите ми влюбено гали...
И ме поглеждате – само да ахнете:
Тази ще падне! Е, да, но кога ли?

 

Вие тъпчете си кротко харманите,
ваша съдба си е. И безотрадна.
Лудата в мен – няма как да я хванете,
аз на крилете на вятър ще падна...

 

https://youtu.be/u64klBUWDeY?si=_4nyXSpX96L-uyhN

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??