Често питат ме дали съм луд,
някак си различен, странен;
със амбиции като на никой друг,
с порив нелогичен и спонтанен.
Бил съм в мисли и мечти отвеян,
често някак - ставал съм за смях.
И гордо крачел съм по път, осеян
с бодливи тръни и застинал прах.
Вижте, този път аз вярвам, че е мой –
отговарям пак, със блясък във очите -
Увлечен вървя и след всеки завой
се спирам, да видя над мене звездите. ...