ЛУДИЯТ НА ВАРНА
Когато лудият на Варна
на пейката в дъжда седи,
връз мен небето не стоварва
потоци падащи звезди,
и е такава адска пустош,
и той край мен отде се взе? –
със жвакащите си обуща
и бирата си без мезе,
със парцаливото сетренце
и найлоновия чувал,
и – тръшнал своите кепенци, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация