ЛУДНИЦА ЗА ВЛЮБЕНИ

... сънят си няма граници – и иде,

когато нещо важно предстои –

и Времето, художникът невидим! –

рисува в него с маслени бои,

понякога разрежда с акварели

сгъстения – в душицата ми – мрак,

но аз – сред всички, бавно полудели,

без хапчета – сънувам все на крак! –

видения, нелепици, кошмари

заплитат ми се в истинско кълбо –

царе вечерят с дрипави клошари

край огъня под моста Мирабо,

Наполеон – със боен вик: – Аванти! –

на екс изгълтва чашата с арсен,

или сестрите смъкват бели манти –

насън поне! – да пипна сутиен,

на койката – отляво, спеше Гогол,

отдясно семки лющеше Ван Гог!

А аз – помежду тях, се молех Богу –

сакън! – да не помисли, че съм Бог.

И любех се – с Горгони и с Медузи,

душата ми след тях се вкамени! –

но само ти! – от всичките ми Музи,

остана с мен – до сетните ми дни.

С теб любовта е слънчена корида! –

арената – без теб – вършах със трън.

Бях луд поет! – и луд ще си отида –

във твоя стих, прекрасен като сън.