1.10.2008 г., 21:08 ч.

Луна 

  Поезия » Друга
5.0 / 1
425 0 1
Всяка нощ луната
пише мемоари,
отразява се в сърцата
на всички живи твари.
Рисува по небесни листи
безкрая на живота,
като неначертани писти,
сливащи се със съдбата.
Създава новата история
и те карат да будуваш
лъчите от лунна алегория...
А мен кога ще нарисуваш?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Манджукова Всички права запазени

Предложения
  • Отдавна няма в селото ми поп и църквата отколе се руши. Тук изгревът – малинов гъст сироп – с мълчан...
  • Тук всеки ден по някой си отива. Дочакал утро - не дочакал мрак... Протяжно вие музиката жива. Прист...
  • Омръзна ми да бъда таралеж, ала не знам как друго и да бъда. Бодлите, казват, ставали на скреж, щом ...

Още произведения »