Ще седна до съня ти много тихо,
под тъмния воал на вечерта
и всички мрачни сенки на нощта
ще се превърнат в бели щрихи.
Какво, че е дъждовна есента,
щом капките улуците попиха,
а ромонът е музика и стих е.
Сънувай ти, сънувай песента.
Зад облака луната плува бяла,
събрала нежност в своите очи,
а ти сънувай женското и́ тяло.
Сънят е меко, топло наметало. ...