5.12.2009 г., 20:52 ч.

Луната хвърли своите одежди 

  Поезия » Друга
605 0 4

Луната хвърли своите одежди

и гола заблестя в нощта сияйна.

Облечена в копринени надежди,

зората се усмихваше, потайна...

Прозинаха се сънените лилии,

листата си окъпаха в реката.

Със сребърен прашец глави покрили,

звездите пръскаха копнежи по земята.

Аз с лунните одежди се закичих,

протегнах две ръце към небесата.

Издигнах се, със вятъра затичах

и после приземих се сред цветята.

Събрах ги във букет от две дихания,

осъдени безпаметно на сливане

без клетви, без лъжи и обещания...

Любов ли беше ти, или убиване?

 

© Кристина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??