Луната и тя
Луната и тя
Отново е тук, покоряващо луната огря.
Пробуден от красивия спътник светлина.
Отваряйки очи, опитвайки да прикрие с ръка.
С усмивка се взирам в небесната омайност на вечерта.
В просъница, мисловно се промъкваха думи,
за хора, поезия с много топлина и рими.
В този час, натискайки тез клавиши с намерение,
със усмивка, въодушевление и настроение.
И ето ме отново прилепвайки се за стъклото.
С възхищение гледайки ярките лъчи на луната пряма.
Заобикалящи я звезди видими с окото просто.
Във въображението ми ти затанцува под лъчите й засмяна.
Взирайки се в теб от далече в нощта,
как две тела се конкурират с красота.
Дали луната, дали ти, огрявайки ме даде усмивката,
но с увереност и замах печелиш ти битката.
И ето пред мен седи фигура прелестна,
даваща радост със своето присъствие, сияние.
Целувайки и ръка, поднасям комплимента
радвам се, че имам нейното внимание.
© Илиян Попов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
С Хари! Само да допълня: текстът натежава от деепричастия и причастия. Използвай прости глаголни времена и инфинитив.
-
Избягвах епитетите
-
Луната огря вечерта
И тя бе сякаш луна!
Целувам тази ръка ,
Луната, Луната е тя!
Илияне извинявай!
Не искам да те нараня!
Поезията е супер кратка изразна форма на чувства -
Обръщане към природната мощ на живота!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Па ние да си тръгнеме Овъде, ама нема кой да ни проводи и нема кой да ни среща!
Сите измреа преди години, ама я се не давам!
И тука съм дошъл, до Тракия златна и нема да се мръднем!
Заради Тати и Мама свето, ше го обърнем!
И сички ше ме знаят у наше и сръбско...