Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
26.10.2020 г., 15:40 ч.  

Луната клюса сребърна кове 

  Поезия » Философска, Гражданска
287 7 9

Все някак оцелявам, няма как,
балансът сложен - на ръба на ножа.
Вълчица без вълчета - единак,
с необичайна снежнобяла кожа.

 

В горите Тилилейски ли живях
и  дълго вих, към нощното светило?
И все сама, и не на място бях,
и албинос, сред вълчето котило.

 

Сега накуцвам, сянка в снежна нощ,
защо да бягам - никой не ме гони.
Различен, по презумпция е лош...
Насели се света с хамелеони.

 

Там, иззад хълма зима ме зове,
пискливо с глас на нощна улулица.
Луната клюса сребърна кове,
за плячката - сърцето на вълчица.

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??