Лунна птица
Сълза като отронена снежинка -
сама в нощта сега е моята душа.
Искри от пламък зъл прогарят
този миг червен от моята дъга.
Смисълът прогонен от ума ми
избяга като младостта,
изтръгна всички тънки струни
на последната останала мечта.
Нима слънцето угаснало бе в миг,
засенчено от бляскави неони?
Нима луната горда счупила се бе ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация