20.12.2023 г., 11:58 ч.

Лунни лица 

  Поезия
5.0 (1)
354 0 0
Луната е бледа
магьосница стара,
люляна от зли ветрове.
Тя вие кошмарно
от другата стая.
Небето е зимно поле.
Преди да отхапе,
нощта я потапя
в себе си
като в кафе.
Луната се блъска
в прозорците лъснати ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Предложения
  • Той няма елени, шейна, ни брада. Едва доловимо куцука. Щом зимната нощ прихлупи града, Разносвачът н...
  • Очи затваряш хрисимо в нощта, пребродих с тебе сто живота кратки Последния билет от суета държи оназ...
  • Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Още произведения »