Искам с теб в 3 през нощта и в 6 сутринта...
с теб, когато Слънцето залязва и изгрява,
когато луната опиянява...
В най-малките часове на нощта
да те видя сред тъмното – без сенки, без маски,
да си говорим откровено, пред звездите свидетели
на лунна светлина.
Да забравим на кои се правим през деня
и душите ни да си говорят в мрака…
А на сутринта –
сякаш нищо не е било,
да познавам и двете ти лица,
да се събудиш на моите колена,
да те целуна пак на дневна светлина.
© Евгения Всички права запазени