9.07.2020 г., 10:55 ч.

Лунно балонче 

  Поезия » Друга
1049 2 3

 

 

Ветрец тревичките гали,
щурчетата тихо припяват.
Прозорците спят.
Къделя малка
пред звездите застава –
докосвам я плахо,
подръпвам я леко,
връвчица изтеглям.
Поглеждам луната –
тя ми намигва,
усмихва се
и се навежда.
Кълбото сребристо
с връвчицата връзвам –
балонче вълшебно
в ръката си стискам.

Между звездите пътечка светлее.
С балончето тръгвам по нея.
Дали в края й мечтите се случват
или може би отново… сънувам.

 

 

© Ласка Александрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??