28.02.2012 г., 12:38 ч.

Лунното момиче 

  Поезия » Друга
701 0 0
Къде е лунното момиче,
което пееше
в полето от глухарчета?
Което криеше се
в борова горичка,
което се усмихваше
под пъстрия чадър?
Къде е лунното момиче,
пребродило тунела на съня си,
преджапало морето на страха си,
пребягало на суетата маратона
(макар последно, може би)? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Дянкова Всички права запазени

Предложения
  • на Й. По костите на дните стъпвах плахо. Проскърца силует на тишина. И облак дебнещ под небесна стря...
  • Като бръснач наточеният вятър, ръцете ми безмилостно прониза. А мислех да пришпоря необята, наметнал...
  • Бях просякът светец, измолващ грях от твоя поглед ангелски пречистен. И след душата ти нагоре полетя...

Още произведения »